Най-добрите музиканти сред футболистите или най-добрите футболисти сред музикантите – изберете сами.
„Спорт и музика” е емблематично предаване по Българското национално радио. От дълги години основният акцент в него е свързан с прякото предаване на футболни мачове от родното първенство. Между включванията на репортерите от различните стадиони, радиослушателите имат удоволствието да разнообразяват с музика от различни стилове.
Спортът и в частност футболът и музиката могат да бъдат свързани и чрез редица професионални футболисти, които развиват паралелна кариера като музиканти (кои по-успешно, кои не чак толкова). В настоящия обзор ще обърнем внимание на част от тези футболни звезди, които имат възможностите и куража да се качат и на музикалната сцена.
На всички фенове на футбола са познати имената на Глен Ходъл и Крис Уодъл. Ходъл е легенда на Тотнъм с 590 мача за шпорите, след това играе за Монако и Челси. Като мениджър води националния отбор на Англия на световното първенство през 1998 г. във Франция. Крис Уодъл пък е описван от мнозина като един от най-елегантните английски футболисти в цялата история на футбола на Острова. Отборите, в които оставя най-голяма следа са Нюкасъл, Тотнъм и френският Олимпик Марсилия.
За малцина обаче е известен фактът, че двамата имат записан сингъл, докато са играчи на Тотнъм. През 1987 година Глен и Крис, както те кръщават дуета си, макар Ходъл и Уодъл да е доста по-благозвучно, издава сингъла Diamond lights. Песента достига до номер 12 в класациите на Острова, макар общото мнение за песента да не е особено високо.
Друга голяма звезда от 80-те и 90-те години също има записани няколко песни. Става въпрос не за някой друг, а носителят на Златната топка за ’87 година Рууд Гулит. Като играч на Фейенорд през 1984 година Гулит записва сингъла „Not the dancing kind”, който се изкачва до №10 в музикалните класации на Ниската земя. Голяма популярност добива и още една песен с участието на Гулит. Вече като играч на Милан през 1988 година той се присъединява към холандската реге банда Revelation time за записите на песента “South Africa”, която подкрепя движението против Апартейда в ЮАР. Участието на Гулит в песента е на бас-китара и вокали.
Обратно на Острова, емблематичният Пол Газкойн също записва песен. “Fog on the tyne” достига до топ 10 в класациите, като този път не е само заради името на изпълнителя й. Да, популярността на Газа в Обединеното кралство през 1990 г. е толкова голяма, че дори и първото място не е изключено, но въпреки това песента е доста запомняща се и дори след 30 години все още е пускана по някои радиостанции, а почитателите на Газкойн със сигурност си я припяват от време на време.
Друг известен играч, който се насочи към музиката е Славен Билич. Дългогодишен централен защитник на хърватския национален отбор, Билич никога не е крил страстта си към рок-музиката. Затова и не е случайно, че Билич е член на хърватската хард рок банда Slaven Bilic & Rawbau, където бившият мениджър на Уест Хем свири на ритъм китара.
Петър Чех е един от най-добрите вратари в историята на футбола. Печелил Премиър лийг и Шампионската лига с Челси, чехът ще остане завинаги в сърцата на феновете на лондончани с над 300 мача за сините. Въпреки че през 2008 година Чех претърпя животозастрашаващ инцидент на терена, той се завърна само 3 месеца след това и до края на кариерата си игра с предпазен шлем, което още веднъж доказва неговата самоотверженост, кураж и желание за игра. Още като футболист чешкият вратар се запалва по музиката и започва да свири на барабани. Като футболист на Арсенал дори записва песен като Коледно пожелание към феновете. В песента Чех свири на барабани, а Алексис Санчез на йоника. След края на кариерата си, през 2020 г. Чех се присъедини към фолк-рок бандата Wills & The Willing за записите на видео и албум.
Хесе Родригез беше една от големите надежди на испанския футбол. Юноша на Реал Мадрид, крилото така и не успя да разкрие потенциала си и да оправдае големите очаквания към него в нито един от клубовете, през които премина – Реал Мадрид, ПСЖ, Стоук Сити, Лас Палмас, като по-скоро ще бъде запомнен със скандалите си извън терена. Въпреки неуспехите си на футболното игрище, Хесе е доста популярен като музикант. Още като играч на Реал Мадрид той формира група със своя приятел DJ Nuno , а по-късно записва и рап-парчето Yo Sabia под псевдонима Jey M. Песента има над 30 млн гледания в Youtube, което далеч надхвърля гледаемостта на клипове с изпълненията на Хесе с футболния екип.
Друг играч, от който се очакваше много, но не разкри пълния си потенциал е Джаксън Мартинез. Колумбиецът направи фурор с екипа на Порто, отбелязвайки 67 гола в 90 мача. Това беше достатъчно за Атлетико Мадрид да извади 35 млн евро, за да си осигури услугите на нападателя. Периодът при испанците обаче се оказа пълен провал, но въпреки това Гуанджоу Евъргранде извади 42 млн евро за него. В Китай нещата също не потръгнаха за Мартинез, а кариерата му тръгна към залез, за да приключи в Портимонензе. Малко след присъединяването си към Портимонензе, Джаксън Мартинез издаде дебютния си рап-албум, който е основан на неговите религиозни убеждения.
Една от младите звезди на португалския футбол – Рафаел Леао също вече дебютира на музикалната сцена. Под рап псевдонима Way 45 младият нападател на италианския Милан има записани и издадени вече 3 песни. Едва на 21 години Леао изигра доста противоречив първи сезон с екипа на росонерите след трансфера си от Спортинг Лисабон, като може би мислите му са били насочени към правенето на музика. Този сезон младокът започва доста по-обещаващо и със сигурност феновете на Дявола се надяват, че ще се фокусира върху изявите си на терена, където да разкрие безспорния си потенциал.
В списъка си заслужава да споменем също така имената на играчи като Ройстън Дренте, Клинт Демпси, Асамоа Гиан и Вини Джоунс, които също имат издадени музикални произведения.
Опити за певческа кариера показа и Валери Божинов, но там нещата спряха до клипове от личния му автомобил, което няма как да осигури място на Божинов в нашата статия, освен като почетно споменаване.
Да погледнем все пак и в обратна посока. Ще покажем няколко примера на музиканти, които са се подвизавали като футболисти.
Започваме с иконата на испанската музика – Хулио Иглесиас, който за по-младото поколение (особено от нежния пол) е може би по-известен като бащата на Енрике Иглесиас. През 2013 година Хулио беше провъзгласен за най-продавания латино изпълнител в историята, което говори само по себе си за успехите му. Като млад обаче Хулио Иглесиас е бил и професионален футболист. Когато е студент по право през 60-те той играе като вратар във втория отбора на Реал Мадрид – Реал Мадрид Кастия, като записва мачове в Сегунда дивисион. Със сигурност нито той, нито неговите почитатели съжаляват за направения му избор да предприеме музикална кариера.
Стийв Харис е бас-китарист, основател на хеви-метъл легендите Iron Maiden. Роден в Лондон, Харис основава групата заедно със своя приятел Дейв Мъри, като те двамата са единствените, които остават в състава през цялата история на бандата. Стийв Харис е познат и като голям футболен фен, като от дете той подкрепя лондонския Уест Хем. Харис дори е бил в академията на клуба, като е определян за обещаващ играч. Колегите му от групата също казват, че ако не е била музикалната му кариера, със сигурност е можел да се развие като футболист.
Имаме подобен случай и от България. Световнопризнатият оперен певец Николай Гяуров. Оперният бас, покорил италианската „Ла Скала”, е един от основните играчи на Чепинец Велинград през 50-те години. Бил е изключително самоотвержен вратар, като за добрата му игра спомага и високия му ръст.
